тихо

Речник на българския език

1. тѝхо наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.

Грешни изписвания (1)

  • тиху

2. тихо — ср. р.

тихо е производна форма на тих (ср. р.).