тихомълком

Речник на българския език

тихомъ̀лком — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком.

Грешни изписвания (7)

  • техомълком
  • техомълкум
  • техумълком
  • техумълкум
  • тихомълкум
  • тихумълком
  • тихумълкум

Връзки