титулярен

Речник на българския език

титуля̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • тетолярен
  • тетолярин
  • тетулярен
  • тетулярин
  • титолярен
  • титолярин
  • титулярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-ту-ля-рен
непълен член ти-ту-ляр-ния
пълен член ти-ту-ляр-ни-ят
ж. р. ти-ту-ляр-на
членувано ти-ту-ляр-на-та
ср. р. ти-ту-ляр-но
членувано ти-ту-ляр-но-то
мн. ч. ти-ту-ляр-ни
членувано ти-ту-ляр-ни-те