титулче

Речник на българския език

титулче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-тул-че
членувано ти-тул-че-то
мн.ч. ти-тул-че-та
членувано ти-тул-че-та-та