титулуване

Речник на българския език

титулуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ту-лу-ва-не
членувано ти-ту-лу-ва-не-то
мн.ч. ти-ту-лу-ва-ния
членувано ти-ту-лу-ва-ни-я-та