титул

Речник на българския език

тѝтул — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тѝтули, (два) тѝтула, м. Титулна страница.

Грешни изписвания (1)

  • титол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-тул
непълен член ти-ту-ла
пълен член ти-ту-лът
мн.ч. ти-ту-ли
членувано ти-ту-ли-те
бройна форма ти-ту-ла
звателна форма —

Връзки