тираджия

Речник на българския език

тираджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тираджиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ра-джия
непълен член ти-ра-джи-я-та
пълен член ти-ра-джи-я-та
мн.ч. ти-ра-джии
членувано ти-ра-джи-и-те
бройна форма ти-ра-джии
звателна форма ти-ра-джи-йо