типограф

Речник на българския език

типогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тепограф
  • тепуграф
  • типуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-пог-раф
непълен член ти-пог-ра-фа
пълен член ти-пог-ра-фът
мн.ч. ти-пог-ра-фи
членувано ти-пог-ра-фи-те
бройна форма ти-пог-ра-фа
звателна форма