тинтява

Речник на българския език

1. тинтя̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др.

Грешни изписвания (3)

  • тентява
  • тентявъ
  • тинтявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тин-тя-ва
членувано тин-тя-ва-та
мн.ч. тин-тя-ви
членувано тин-тя-ви-те
звателна форма

2. Тинтя̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Тентява
  • Тентявъ
  • Тинтявъ