тиков

Речник на българския език

тѝков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тѝкова, тѝково, мн. тѝкови, прил.
Тиково дърво. — Тропическо дърво, на височина достигащо до 30 метра, със здрава и твърда дървесина, използвана в корабостроенето, в строителството, за мебели.

Грешни изписвания (3)

  • тикув
  • тикоф
  • тикуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-ков
непълен член ти-ко-вия
пълен член ти-ко-ви-ят
ж. р. ти-ко-ва
членувано ти-ко-ва-та
ср. р. ти-ко-во
членувано ти-ко-во-то
мн. ч. ти-ко-ви
членувано ти-ко-ви-те