тик

Речник на българския език

1. тик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ѝкът, тѝка, мн. тѝкове, (два) тѝка, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тик
непълен член ти-ка
пълен член ти-кът
мн.ч. ти-ко-ве
членувано ти-ко-ве-те
бройна форма ти-ка
звателна форма —

2. тик — междуметие (тип 190) редактиране

Значение

ѝкът, тѝка, мн. тѝкове, (два) тѝка, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

Връзки