тика

Речник на българския език

1. тика — ед. ч. непълен член

тика е производна форма на тик (ед. ч. непълен член).

2. тика — бройна форма

тика е производна форма на тик (бройна форма).

3. тика — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тика е производна форма на тикам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. тика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тика е производна форма на тикам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. тика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тика е производна форма на тикам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).