тигърче

Речник на българския език

тѝгърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тигарче
  • тигарчи
  • тигърчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-гър-че
членувано ти-гър-че-то
мн.ч. ти-гър-че-та
членувано ти-гър-че-та-та