тиара

Речник на българския език

тиа̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тиа̀ри, ж. Корона на римския папа, както и на древни царе.

Грешни изписвания (3)

  • теара
  • теаръ
  • тиаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-а-ра
членувано ти-а-ра-та
мн.ч. ти-а-ри
членувано ти-а-ри-те
звателна форма