теферич

Речник на българския език

теферѝч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Разходка на открито място, на въздух, обикн. с угощение; пикник. Отиваме на теферич.

Грешни изписвания (3)

  • тефирич
  • тиферич
  • тифирич

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-фе-рич
непълен член те-фе-ри-ча
пълен член те-фе-ри-чът
мн.ч. те-фе-ри-чи
членувано те-фе-ри-чи-те
бройна форма те-фе-ри-ча
звателна форма