тетранитратче

Речник на българския език

тетранитратче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тет-ра-нит-рат-че
членувано тет-ра-нит-рат-че-то
мн.ч. тет-ра-нит-рат-че-та
членувано тет-ра-нит-рат-че-та-та