тетрадка

Речник на българския език

тетра̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тетра̀дки, ж. Свързани в книга листове за писане. Тетрадка с карирани листове.

Грешни изписвания (7)

  • тетрадкъ
  • тетратка
  • тетраткъ
  • титрадка
  • титрадкъ
  • титратка
  • титраткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тет-рад-ка
членувано тет-рад-ка-та
мн.ч. тет-рад-ки
членувано тет-рад-ки-те
звателна форма