тетива

Речник на българския език

тетива̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. или само мн. Опъната нишка на лък, чрез която се изстрелват стрелите. Тетивата се скъса.

Грешни изписвания (7)

  • тетева
  • тетевъ
  • тетивъ
  • титева
  • титевъ
  • титива
  • титивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ти-ва
членувано те-ти-ва-та
мн.ч. те-ти-ви
членувано те-ти-ви-те
звателна форма