тестуване

Речник на българския език

тесту̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • тестувани
  • тестувъне
  • тестувъни
  • тистуване
  • тистувани
  • тистувъне
  • тистувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-ту-ва-не
членувано тес-ту-ва-не-то
мн.ч. тес-ту-ва-ния
членувано тес-ту-ва-ни-я-та