тестен

Речник на българския език

тестѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тестѐна, тестѐно, мн. тестѐни, прил.
1. Който се отнася до тесто. Тестени сладкиши.
2. Който е покрит, изцапан с тесто. Тестена паница.

Грешни изписвания (1)

  • тистен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тес-тен
непълен член тес-те-ния
пълен член тес-те-ни-ят
ж. р. тес-те-на
членувано тес-те-на-та
ср. р. тес-те-но
членувано тес-те-но-то
мн. ч. тес-те-ни
членувано тес-те-ни-те