тесла

Речник на българския език

тесла̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. теслѝ, ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи.

Грешни изписвания (3)

  • теслъ
  • тисла
  • тислъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-ла
членувано тес-ла-та
мн.ч. тес-ли
членувано тес-ли-те
звателна форма