тескере

Речник на българския език

тескерѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тескерѐта, ср. Остар. Паспорт. Показа им тескерето.

Грешни изписвания (3)

  • тескире
  • тискере
  • тискире

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-ке-ре
членувано тес-ке-ре-то
мн.ч. тес-ке-ре-та
членувано тес-ке-ре-та-та