терца

Речник на българския език

тѐрца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѐрци, ж.
1. Спец. Музикален интервал от три степени.
2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, която носи точки или печалба.
3. Прен. Жарг. Тройка като оценка при изпитване. Хванах терцата.



мн. тѐрци, ж. и м. Жарг. Забавен, весел човек. Голяма терца е тоя човек.

Грешни изписвания (1)

  • терцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-ца
членувано тер-ца-та
мн.ч. тер-ци
членувано тер-ци-те
звателна форма