терпентин

Речник на българския език

терпентѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им.
прил. терпентѝнов, терпентѝнова, терпентѝново, мн. терпентѝнови.
прил. терпентѝнен, терпентѝнена, терпентѝнено, мн. терпентѝнени.

Грешни изписвания (3)

  • терпинтин
  • тирпентин
  • тирпинтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-пен-тин
непълен член тер-пен-ти-на
пълен член тер-пен-ти-нът
мн.ч. тер-пен-ти-ни
членувано тер-пен-ти-ни-те
бройна форма тер-пен-ти-на
звателна форма