термин

Речник на българския език

тѐрмин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тѐрмини, (два) тѐрмина, м. Дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област. Географски термини.

Грешни изписвания (1)

  • термен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мин
непълен член тер-ми-на
пълен член тер-ми-нът
мн.ч. тер-ми-ни
членувано тер-ми-ни-те
бройна форма тер-ми-на
звателна форма