тепавичарка

Речник на българския език

тепавича̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тепавича̀рки, ж. Жена тепавичар.

Грешни изписвания (15)

  • тепавечарка
  • тепавечаркъ
  • тепавичаркъ
  • тепъвечарка
  • тепъвечаркъ
  • тепъвичарка
  • тепъвичаркъ
  • типавечарка
  • типавечаркъ
  • типавичарка
  • типавичаркъ
  • типъвечарка
  • типъвечаркъ
  • типъвичарка
  • типъвичаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-па-ви-чар-ка
членувано те-па-ви-чар-ка-та
мн.ч. те-па-ви-чар-ки
членувано те-па-ви-чар-ки-те
звателна форма