тенор

Речник на българския език

тено̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тено̀ри, (два) тено̀ра, м.
1. Спец. Висок мъжки певчески глас.
2. Певец с такъв глас. Концерт на тримата тенори.
прил. тено̀ров, тено̀рова, тено̀рово, мн. тено̀рови. Тенорова ария.

Грешни изписвания (1)

  • тинор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-нор
непълен член те-но-ра
пълен член те-но-рът
мн.ч. те-но-ри
членувано те-но-ри-те
бройна форма те-но-ра
звателна форма