тенекеджия

Речник на българския език

тенекеджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. тенекеджѝи, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия.
прил. тенекеджѝйски, тенекеджѝйска, тенекеджѝйско, мн. тенекеджѝйски.
същ. тенекеджѝйство, ср.

Грешни изписвания (7)

  • тенекиджия
  • теникеджия
  • теникиджия
  • тинекеджия
  • тинекиджия
  • тиникеджия
  • тиникиджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-не-ке-джия
непълен член те-не-ке-джи-я-та
пълен член те-не-ке-джи-я-та
мн.ч. те-не-ке-джии
членувано те-не-ке-джи-и-те
бройна форма те-не-ке-джии
звателна форма те-не-ке-джи-йо