тенеке

Речник на българския език

тенекѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тенекѐта, ср. Разг. Тенекия.
прил. тенекѐн, тенекѐна, тенекѐно, мн. тенекѐни.

Грешни изписвания (3)

  • тенике
  • тинеке
  • тинике

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-не-ке
членувано те-не-ке-то
мн.ч. те-не-ке-та
членувано те-не-ке-та-та