темпераментче

Речник на българския език

темпераментче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тем-пе-ра-мен-т-че
членувано тем-пе-ра-мен-т-че-то
мн.ч. тем-пе-ра-мен-т-че-та
членувано тем-пе-ра-мен-т-че-та-та