темерутин

Речник на българския език

темеру̀тин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. темеру̀ти, м. Темерут.

Грешни изписвания (7)

  • темерутен
  • темирутен
  • темирутин
  • тимерутен
  • тимерутин
  • тимирутен
  • тимирутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ме-ру-тин
непълен член те-ме-ру-ти-на
пълен член те-ме-ру-ти-нът
мн.ч. те-ме-ру-ти
членувано те-ме-ру-ти-те
бройна форма те-ме-ру-ти
звателна форма те-ме-ру-ти-но