теменен

Речник на българския език

тѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. тѐме

Грешни изписвания (3)

  • теменин
  • теминен
  • теминин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ме-нен
непълен член те-мен-ния
пълен член те-мен-ни-ят
ж. р. те-мен-на
членувано те-мен-на-та
ср. р. те-мен-но
членувано те-мен-но-то
мн. ч. те-мен-ни
членувано те-мен-ни-те