телица

Речник на българския език

телѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. телѝци, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила.

Грешни изписвания (3)

  • телицъ
  • тилица
  • тилицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ли-ца
членувано те-ли-ца-та
мн.ч. те-ли-ци
членувано те-ли-ци-те
звателна форма