телефонче

Речник на българския език

телефо̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • телефончи
  • телифонче
  • телифончи
  • тилефонче
  • тилефончи
  • тилифонче
  • тилифончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ле-фон-че
членувано те-ле-фон-че-то
мн.ч. те-ле-фон-че-та
членувано те-ле-фон-че-та-та