телетип

Речник на българския език

телетѝп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. телетѝпи, (два) телетѝпа, м. Телеграфен апарат, който изписва буквите на съобщението върху дълга книжна лента.
прил. телетѝпен, телетѝпна, телетѝпно, мн. телетѝпни.

Грешни изписвания (3)

  • телитип
  • тилетип
  • тилитип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ле-тип
непълен член те-ле-ти-па
пълен член те-ле-ти-път
мн.ч. те-ле-ти-пи
членувано те-ле-ти-пи-те
бройна форма те-ле-ти-па
звателна форма