теглещ

Речник на българския език

1. тѐглещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • теглешт
  • теглишт
  • теглищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тег-лещ
непълен член тег-ле-щия
пълен член тег-ле-щи-ят
ж. р. тег-ле-ща
членувано тег-ле-ща-та
ср. р. тег-ле-що
членувано тег-ле-що-то
мн. ч. тег-ле-щи
членувано тег-ле-щи-те

2. теглещ — сег. деят. прич. м. р.

теглещ е производна форма на тегля (сег. деят. прич. м. р.).