тачене

Речник на българския език

та̀чене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тачени
  • тачине
  • тачини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-че-не
членувано та-че-не-то
мн.ч. та-че-ния
членувано та-че-ни-я-та