тахан

Речник на българския език

таха̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Каша от печен и смлян сусам. Тахан-халва.

Грешни изписвания (1)

  • тъхан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-хан
непълен член та-ха-на
пълен член та-ха-нът
мн.ч. та-ха-ни
членувано та-ха-ни-те
бройна форма та-ха-на
звателна форма —

Връзки