тафтен

Речник на българския език

тафтѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. тафта̀

Грешни изписвания (1)

  • тъфтен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. таф-тен
непълен член таф-те-ния
пълен член таф-те-ни-ят
ж. р. таф-те-на
членувано таф-те-на-та
ср. р. таф-те-но
членувано таф-те-но-то
мн. ч. таф-те-ни
членувано таф-те-ни-те