татул

Речник на българския език

1. тату̀л — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

и та̀тул м., само ед. Силноотровно растение с бели цветове и бодлив плод.

Грешни изписвания (1)

тътул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		та-тул
	непълен член	та-ту-ла
	пълен член	та-ту-лът
мн.ч.		та-ту-ли
мн.ч.	членувано	та-ту-ли-те
бройна форма		та-ту-ла
звателна форма		—

2. Тату̀л — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Тътул

Връзки

Вход