татов

Речник на българския език

та̀тов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. та̀то

Грешни изписвания (3)

  • татув
  • татоф
  • татуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. та-тов
непълен член та-то-вия
пълен член та-то-ви-ят
ж. р. та-то-ва
членувано та-то-ва-та
ср. р. та-то-во
членувано та-то-во-то
мн. ч. та-то-ви
членувано та-то-ви-те