тартар

Речник на българския език

та̀ртар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тартър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тар-тар
непълен член тар-та-ра
пълен член тар-та-рът
мн.ч. тар-та-ри
членувано тар-та-ри-те
бройна форма тар-та-ра
звателна форма