тарталета

Речник на българския език

тарталета съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тар-та-ле-та
членувано тар-та-ле-та-та
мн.ч. тар-та-ле-ти
членувано тар-та-ле-ти-те
звателна форма