тарикат

Речник на българския език

тарика̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. тарика̀ти, м. Жарг. Безцеремонен, хитър и нахален човек.
прил. тарика̀тски, тарика̀тска, тарика̀тско, мн. тарика̀тски. Тарикатско поведение.
Тарикатски говор.Спец. Остар. Жаргон на градската младеж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тарекат
  • търекат
  • търикат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ри-кат
непълен член та-ри-ка-та
пълен член та-ри-ка-тът
мн.ч. та-ри-ка-ти
членувано та-ри-ка-ти-те
бройна форма та-ри-ка-ти
звателна форма та-ри-ка-те