тарга

Речник на българския език

та̀рга — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. та̀рги, ж. Разг.
1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др.
2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира.

Грешни изписвания (1)

  • таргъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тар-га
членувано тар-га-та
мн.ч. тар-ги
членувано тар-ги-те
звателна форма —

Връзки