тараш

Речник на българския език

тара̀ш — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Жарг. Претърсване. Правя тараш.

Грешни изписвания (1)

  • търаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-раш
непълен член та-ра-ша
пълен член та-ра-шът
мн.ч. та-ра-ши
членувано та-ра-ши-те
бройна форма та-ра-ша
звателна форма —

Връзки