тарантула

Речник на българския език

тарантула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ран-ту-ла
членувано та-ран-ту-ла-та
мн.ч. та-ран-ту-ли
членувано та-ран-ту-ли-те
звателна форма