тарантела

Речник на българския език

тарантѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Неаполитански народен танц в бързо темпо, както и музиката към него.

Грешни изписвания (7)

  • тарантелъ
  • тарънтела
  • тарънтелъ
  • търантела
  • търантелъ
  • търънтела
  • търънтелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ран-те-ла
членувано та-ран-те-ла-та
мн.ч. та-ран-те-ли
членувано та-ран-те-ли-те
звателна форма