таран

Речник на българския език

тара̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • търан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ран
непълен член та-ра-на
пълен член та-ра-нът
мн.ч. та-ра-ни
членувано та-ра-ни-те
бройна форма та-ра-на
звателна форма