тарама

Речник на българския език

тарама̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • тарамъ
  • таръма
  • таръмъ
  • търама
  • търамъ
  • търъма
  • търъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра-ма
членувано та-ра-ма-та
мн.ч. та-ра-ми
членувано та-ра-ми-те
звателна форма